Снимка: от публични източници
В продължение на един век изследователите използват кучета, за да се ориентират в ледения континент
Източник:
Кучетата играят ключова роля в изследването на Антарктида и впоследствие се използват на континента в продължение на почти един век. Но през 1994 г. последните кучета напускат континента и оттогава Антарктида е лишена от отпечатъци от техните лапи, пише IFL Science.
През 1899 г. норвежкият изследовател Карстен Борхгревинг взема със себе си 70 кучета, за да прекара зимата на антарктическия континент. Това е първият случай, в който хора „зимуват“ на февруарския студ, и първият случай, в който кучета са докарани на континента.
Първи проучвания на континента
Кучетата играят важна роля по време на „героичната ера“ на антарктическите изследвания. През 1911 г. експедицията на Робърт Фалкон Скот, както и австралийската антарктическа експедиция на Дъглас Моусън, вземат кучета за теглене на шейни по време на пътуванията си до географския Южен полюс. Въпреки че на последния етап от пътуването Скот отказва помощта на кучетата след инцидент, при който няколко от тях падат в пукнатина.
Както знаем от дневниците на първите изследователи на Антарктида, освен за теглене на шейните кучетата са служели и като източник на храна. Докато картографира източната част на континента, експедицията на Дъглас Моусън, британския армейски офицер Белгрейв Нинис и швейцарския шампион по ски Ксавие Мерц претърпява неуспех. Нинис пада в пукнатина, дълбока поне 50 метра, и умира. Заедно с него групата губи по-голямата част от запасите си и своето хъски. Заради липсата на запаси двамата останали изследователи трябвало да изминат 30-дневното пътуване обратно до базата само с храна за 10 дни. Но при екстремни обстоятелства техният транспорт е можел да бъде и храна.
Експедицията завършва трагично – само Моусън успява да стигне до базата, като губи и втория си помощник, и кучетата си.
Кучетата с шейни остават в Антарктида до края на XX век. Те се използват в експедиции и научни изследвания на континента от 40-те години на ХХ век нататък. Теглели са шейни и са оказвали морална подкрепа на учените и изследователите по време на дългите пътувания.
Кучетата са загубили ролята си на транспортни средства
Но през 1994 г., след десетилетия на изследване на Антарктида, кучетата са освободени от всички свои задължения поради международна забрана.
„Кучетата не могат да бъдат пускани на сушата или на ледените шелфове, а кучетата, които сега се намират в тези райони, трябва да бъдат премахнати до 1 април 1994 г.“, се казва в Договора за Антарктида.
По това време на неместни видове вече е забранено да навлизат в континента. Забраната е в сила от 1964 г., но кучетата са изключение заради използването им в шейните. Постепенно механичните методи на транспорт изместват работата на кучетата и те вече не се считат за необходими за подпомагане на научната работа.
„Отчитаме ролята на кучетата за поддържане на морала и развитие на обучението. Но ако ме попитат дали кучетата са необходими за подпомагане на нашата наука, ще трябва да кажа не“, казва Дейвид Дрюри, тогавашен директор на Британската антарктическа служба, пред списание New Scientist преди забраната от 1994 г.
Окончателна забрана
Част от причините за забраната е потенциалният риск от заболяване на тюлените, тъй като кучешката тения се предава на морските бозайници.
„Вирусът на кучешката тения може да причини заболяване при кучета, койоти, вълци и тюлени. Това е често срещан вирус при кучетата и повечето кучета са ваксинирани срещу вируса. Тюлените могат да бъдат заразени с вируса на кучешката тения и това е довело до смъртност при тюлените в миналото“, обясняват от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA).
Имаше и опасения, че кучетата могат да нападнат или да обезпокоят местните диви животни. Но основната причина е, че кучетата вече не се смятаха за съществени за научната работа.
„Беше счетено за непоследователно и това, че Протоколът предвижда строг контрол върху вноса на неместни видове, но в същото време позволява отглеждането и използването на хъскита в Антарктида“, обяснява Британската антарктическа служба.
Последните кучета, останали в Антарктида, са напуснали през февруари 1994 г. и оттогава не са се връщали.
Сайтът не е сигурен! Всички ваши данни са изложени на риск: пароли, история на браузъра, лични снимки, банкови карти и други лични данни ще бъдат използвани от нападателите.
